Днес с приятелката ми правим един месец. Не е много дълъг период от време, имам познати, които имат връзки по няколко години, но знам, че момичетата харесват честването на тези празници. Сега, април месец, всичко цъфти и има голям асортимент от цветя. Отивам на "женския пазар" в частта близо до Лъвов мост. По пътя в 413 се замислям какви цветя обича. Споменавала е, че обича гербери и не харесва розите, с тяхната превъзнесеност. "Всичко, наречено "цар на нещо си" е преувеличено и помпозно" - каза тя, когато минахме покрай цветарката в подлеза на Софийски. Решавам, че ще е букет от 7 гербера. Поглеждам цветята и ... виждам сиво. Красотата на растенията се губи в безцветността на зрението ми. Като малък открих, че съм далтонист и страдам от това. Никога не съм виждал цветовете на дъгата. Чувствам се дефектен. Отивам при продавачката и я моля да ми помогне с избора. Накрая се сдобивам с букет от, както жената го нарече, "красиви кремаво-розови цветя с бяла панделка". Дано да ги хареса. Сутринта избрах една от белите ми тениски и черните дънки. Свикнах да се виждам в цветовете, които разпознавам, и реших, че това е моят стил. Гаджето ми го разбра чак след като й казах, че съм далтонист. Тя ми каза, че очите ми са сини, а нейните зелени, че косата й е руса , а моята черна. Понякога ми казваше цветовете около нас - тревисто зелено, люляково лилаво, и аз се опитвах да запомня нюанса сиво, и да го запаметя в съзнанието си.  И ето ме - с букет от сиви цветя вървя по сивия булевард към сивата градинка, за да се срещна с колоритното момиче, с което излизам. Седи на пейката, в рокля на пеперуди и гледа телефона си. Пожелавам си успех и тръгвам към нея, мечтаейки за цветен ден.