Ти ще си моят малък любимец. Ще живееш в задния двор на сърцето ми И ще те храня със забавни истории. Някак ще успея да те укротя. Когато извикам "любов" ти ще идваш, Когато реша че ще плача, ти ще пееш,  С гласа на сирена ще прогонваш кошмари. Ще пораснеш, там, в дъното на мисълта ми, И ще избягаш от мен, щом крила пораснат от гърба ти. И тогаз... ще бъде празно.  Викове нечути ще се губят във сълзите Проляти в двора, до леглото ти.  И някога, във два наобед ще се сетиш Че бях аз тук със теб самия Вечно изоставен присмехулник,  От своите отхвърлен, отхвърлил мене,  свободата.