Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2016 14:17 - Момчето със знаме
Автор: erryv Категория: Изкуство   
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.02.2016 14:18


Зала Христо Ботев, Студентски град, София, България. Места 26 и 27. Турнир по борба. С приятелката ми Албена гледахме откриването -момиче пее, деца в народни носии танцуват. Едно момиче настъпва друго, обувка пада и краче в бял чорапогащник играе босо.  Реших да изляза от залата, за да говоря с майка си, още не ми вярваше, че съм на състезанието. Забила глава в телефонния указател се сблъсках с момче около 16 годишно, в екип на "Левски", с черна коса и тъмни очи. Извиних му се и го питах: -Дали е възможно да съм се сблъскала с един от помощниците на българския отбор? - Засмивам се. Той се усмихна и каза, че е от групата момчета, които ще носят знамената на страните участващи в турнира. Видях, че искаше да ми каже още нещо, но чухме стъпки идващи зад мен и видях, че зад мен с бързи стъпки се приближава друг юноша в син екип.  - Хайде Милене, излизаме след минута, а теб те няма никакъв! Идвай веднага! - каза той и изтича към мястото откъдето дойде.  - Оглеждай се за знамето на Пуерто Рико. - Милен ми намигна и се затича след приятеля си. Загледах се след него и с усмивка се върнах в залата. Седнах до Албена и тъкмо тръгнах да й разказвам за момчето, тя ме побутна и посочи вратата, през която 20те момчета със знамена влизаха. Започнах да търся Милен. И ето го - между Албания и Казахстан, седи и се усмихва.  Посочих го на приятелката ми и докато и разказвах как се блъснах с него, очите и станаха огромни.  - И ти не каза как се казваш? Та той е флиртувал с теб! Обърнах се към знамената, за да   прекратя разговора и видях как Милен ме гледа. Помахах и той едвам сдържа усмивката си. Продължаваме така и когато речите свършват и знаменосците започват да излизат, той ми посочва вратата на залата. Албена, разбира се, е забелязала всичко и ме обърна към нея. Оправи косата ми и взимайки якето ми каза:  -Чакам те тук. Завърти му главата на този сладур. - Засмиваме се. Нервна се отправих към вратата и когато излязох го видях подпрян на стената. - Здравей. Аз съм Милен, как се казваш? - Вероника. - Изчервявам се. - Приятно ми е.  Последва 20 минутен разговор и разменихме контакти.  - Ще се радвам да се видим скоро, за да се опознаем, Вероника. - Изчервих се още повече, ако дори бе възможно. - Разбира се, ако си съгласна.  -С удоволствие ще изляза с теб. - Усмивката му става още по-широка.  - За жалост трябва да тръгвам, но ще ти пиша. До скоро.  - До скоро. :)  Той се обърна и тръгна към изхода, но преди да излезе, се обърна и ми помаха с ръка. Усмихнах се и се върнах при Албена. Виждайки ме тя осъзна, че няма да останем на мачовете.  -Как мина? Ще се видите ли?  -О, да. Да ще се видим.  Засмяхме се и излязохме от залата в здрача на София, облечени в смях и щастие - костюми, пазещи от всичко.   



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: erryv
Категория: Изкуство
Прочетен: 13247
Постинги: 6
Коментари: 0
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031